Като цяло общосистемните директиви не предполагат автоматично признаване, защото не предвиждат хармонизация на етапа на образованието и подготовката. Всеки, който притежава квалификацията да упражнява определена професия в държава членка на Европейския съюз обаче, по принцип получава достъп до същата професия и в друга държава членка, дори когато учебните програми се различават до известна степен по отношение на своята продължителност или съдържание. За да бъде признато правото на един гражданин на Европейския съюз да упражнява дадена професия в държава, различна от държавата, където е получено обучението, трябва да бъдат изпълнени някои условия:

• Ако професията е регулирана в държавата, където кандидатстващият желае да работи, но не и в държавата, където той или тя са придобили образованието си, компетентният орган може да изиска доказателство, че кандидатът има поне двугодишен професионален опит в тази сфера през последните десет години.
• Ако срокът на обучението е по-кратък с повече от една година, отколкото в приемащата страна, властите могат да изискат от кандидатстващия професионален опит най-много два пъти по-дълъг от продължителността на разликата между периодите на обучение, но не повече от четири години.
• Както при академичното признаване и тук се въвежда понятието „съществено различие” в съдържанието на полученото образование и обучение с изискванията на приемащата държава. Ако такова бъде доказано, е възможно да се изиска полагането на т. нар. „изпит за признаване на правоспособност” или  на „период на адаптация” с продължителност най-много три години.